5 сент. 2005 г., 15:12

Цвят сред цветята(JoannaVas&Cefules)

1.1K 0 2

-Когато с плът рисуваш съвършенство,
по кожата ти лунен танц кипи
и в мрак - напомняне за ден си,
дори и вятъра край теб мълчи.

-Мълчи дори и будното пространство,
без нищичко в дъха да натежи
и звук камбанен си в едно познанство,
докато въздухът край нас трепти.

-Трепти върху снагата ти препаска
на минали епохи … времена,
в които сме се губели в духа си
от нямане, в зелените жита.

-В зелените жита, в които мрака
отдавна е изчезнал в мисълта.
Под лунен танц извива се ръката
и с обич ни изписва под дъжда.

-Дъждът, под който дивата магия
на тънките ти пръсти ражда плод.
По гънките на роклята ти синя
цветчета са тайнствения код ..

-Цветчета – са капчици природа
а ти си извор в пъстрия живот,
и делта си, разтворена под свода
в нюансте на всеки следващ ход.

-На ход, във който нищото намира,
през себе си широки светове
и дом гради, животът в тях извира,
а ние с теб сме само цветове.

-И цвят в цвета божествено напира
в разбулената нежност на ръце.
От кожата – душата ми излиза,
достига те – със форма, без лице...

-Достигаш ме, от танца се градиме
в настръхналото утро от мечти...
Прилунени по себе си вървиме,
а в крачките – животът ни цъфти...

Когато с дъх рисуваш съвършенство,
разтворил във безмерното плътта,
от нежна обич, ако озарен си,
цветче си ти, сред райските цветя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...