Цял живот...

30 abr 2006, 13:01

Poesía

634 0 2

Цял ден те чакам сама,
толкова дълго, че забравих защо.
Цял ден се опитвам да крещя,
но чувам само ехото си едно по едно...

Цяла пътека преминах,
само и само пак да те намеря.
Цялата Земя изминах,
но пътят с дръг тук се разделя...

Цялата нощ търсех сянката твоя,
под Лунната нощтна светлина...
Бавно угасваше душата моя...
Бавно замираше и любовта...

Цяла вечност се опитвам да те забравя,
че вече даже не помня защо.
Само знам, че каквото и да правя,
ще остане сърцето ми отново само....

Цял живот не успях да те намеря,
а ти къде се скри?
Не мога да открия предела,
но има много, което времето не успя да заличи....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tajnata_Kralica (Александра Матеева)

2006-04-30T20:52:38+03:00

Геновева,Христо,вече сте ми мили.Радвам се,че всеки път оставяте "следи" след себе си.Благодаря ви,че ме радвате така!Усмивката е за вас))))))))
Романтик (Христо Костов)

2006-04-30T20:16:54+03:00

Поздрави и за трите стихотворения и усмивки да видя!!!