Цял живот...
Цял ден те чакам сама,
толкова дълго, че забравих защо.
Цял ден се опитвам да крещя,
но чувам само ехото си едно по едно...
Цяла пътека преминах,
само и само пак да те намеря.
Цялата Земя изминах,
но пътят с дръг тук се разделя...
Цялата нощ търсех сянката твоя,
под Лунната нощтна светлина...
Бавно угасваше душата моя...
Бавно замираше и любовта...
Цяла вечност се опитвам да те забравя,
че вече даже не помня защо.
Само знам, че каквото и да правя,
ще остане сърцето ми отново само....
Цял живот не успях да те намеря,
а ти къде се скри?
Не мога да открия предела,
но има много, което времето не успя да заличи....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
))))))))
