Цял живот...
Цял ден те чакам сама,
толкова дълго, че забравих защо.
Цял ден се опитвам да крещя,
но чувам само ехото си едно по едно...
Цяла пътека преминах,
само и само пак да те намеря.
Цялата Земя изминах,
но пътят с дръг тук се разделя...
Цялата нощ търсех сянката твоя,
под Лунната нощтна светлина...
Бавно угасваше душата моя...
Бавно замираше и любовта...
Цяла вечност се опитвам да те забравя,
че вече даже не помня защо.
Само знам, че каквото и да правя,
ще остане сърцето ми отново само....
Цял живот не успях да те намеря,
а ти къде се скри?
Не мога да открия предела,
но има много, което времето не успя да заличи....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
))))))))
