17 sept 2007, 0:00

Цял живот не пристигнах

  Poesía
645 0 7
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моят път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Пети и Магдалена!
  • Не присвивай крилете,
    моят път посрещни,
    че душата ми вече
    уморена пълзи!
    ...
    Ех, Роси...
  • Прекрасен стих, Роси, докосва, красиво звучи, макар и тъжно-
    че душата ми вече
    уморена пълзи.
    с ОБИЧ.
  • Благодаря ви за коментарите!
  • ПЪТЯТ е този, който ни изпълва с емоции...
    другото е химера, което ни дава сили за да вървим напред
    Поздрав Лъки, много хубав стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...