Цял живот не пристигнах
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моят път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моят път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
