Sep 17, 2007, 12:00 AM

Цял живот не пристигнах

  Poetry
641 0 7
Цял живот не пристигнах,
но към тебе вървях.
Като храм те издигнах,
като рана болях...
Занемялата обич
като клада гори,
тя не знае посоки,
но оставя следи.
Все със длани разсичах
на простора дъха,
на живот те обричах
свидна обич-сълза.
Не присвивай крилете,
моят път посрещни,
че душата ми вече
уморена пълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Пети и Магдалена!
  • Не присвивай крилете,
    моят път посрещни,
    че душата ми вече
    уморена пълзи!
    ...
    Ех, Роси...
  • Прекрасен стих, Роси, докосва, красиво звучи, макар и тъжно-
    че душата ми вече
    уморена пълзи.
    с ОБИЧ.
  • Благодаря ви за коментарите!
  • ПЪТЯТ е този, който ни изпълва с емоции...
    другото е химера, което ни дава сили за да вървим напред
    Поздрав Лъки, много хубав стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...