Цъфтежи
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках.
Уви,
то неслучи се.
А ти подари ми дъга.
И броя цветовете,
и смея се,
уча се,
да бъда онази, която презрях,
някога там,
през близката младост,
когато със ярост живях.
Сега се люлея на вярата в себе си.
От лошите спомени сплетох венец.
Увяхна.
Разцъфнах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ле Бед Todos los derechos reservados
