Castaneda (Ле Бед)
29 46
Jun 2, 2015, 9:37 PM

Цъфтежи 

  Poetry » Phylosophy
652 0 8

В тишината се скрих

и полегнах с душата си.

После пих,

глътка по глътка тъга.

И несбъдване чаках.

Уви,

то неслучи се.

 

А ти подари ми дъга.

 

И броя цветовете,

и смея се,

уча се,

да бъда онази, която презрях,

някога там,

през близката младост,

когато със ярост живях.

 

Сега се люлея на вярата в себе си.

От лошите спомени сплетох венец.

Увяхна.

 

Разцъфнах.

 

 

© Ле Бед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??