В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках.
Уви,
то неслучи се.
А ти подари ми дъга.
И броя цветовете,
и смея се,
уча се,
да бъда онази, която презрях,
някога там,
през близката младост,
когато със ярост живях.
Сега се люлея на вярата в себе си.
От лошите спомени сплетох венец.
Увяхна.
Разцъфнах.
© Ле Бед All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
