Цъфтежи
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках.
Уви,
то неслучи се.
А ти подари ми дъга.
И броя цветовете,
и смея се,
уча се,
да бъда онази, която презрях,
някога там,
през близката младост,
когато със ярост живях.
Сега се люлея на вярата в себе си.
От лошите спомени сплетох венец.
Увяхна.
Разцъфнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ле Бед Всички права запазени
