6 abr 2012, 12:53

Църква

  Poesía » Otra
794 0 0

Издигнала кубето позлатено,

с кръст, насочен към небето,

стои над улици и къщи

църквата, величествена и смълчана

 в свойта красота.

В храма тих с икони на светци

пристъпват хора със наведени глави

и отдават почит

на пазителите на техните души.

Устните шепнат молитва

за здраве и късмет,

погледите са тъжни и потънали във страх.

Иконите проблясват

с лъчове от светлина

и обгръщат техните сърца със шепот тих:

"Отключи сърцето, за да влезе Бог във него"

Главите се изправят

усмивка грейва на лицата,

погледът е блестящ, пълен с вяра и надежда.

Свещичката в ръцете вече е изгоряла,

дала топлината на душата.

Чудото е сътворено,

паднал е ключът в краката

и Бог влиза във сърцата.

Ангелите пеят, пълна е душата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...