6 abr 2012, 12:53

Църква

  Poesía » Otra
790 0 0

Издигнала кубето позлатено,

с кръст, насочен към небето,

стои над улици и къщи

църквата, величествена и смълчана

 в свойта красота.

В храма тих с икони на светци

пристъпват хора със наведени глави

и отдават почит

на пазителите на техните души.

Устните шепнат молитва

за здраве и късмет,

погледите са тъжни и потънали във страх.

Иконите проблясват

с лъчове от светлина

и обгръщат техните сърца със шепот тих:

"Отключи сърцето, за да влезе Бог във него"

Главите се изправят

усмивка грейва на лицата,

погледът е блестящ, пълен с вяра и надежда.

Свещичката в ръцете вече е изгоряла,

дала топлината на душата.

Чудото е сътворено,

паднал е ключът в краката

и Бог влиза във сърцата.

Ангелите пеят, пълна е душата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....