Издигнала кубето позлатено,

с кръст, насочен към небето,

стои над улици и къщи

църквата, величествена и смълчана

 в свойта красота.

В храма тих с икони на светци

пристъпват хора със наведени глави

и отдават почит

на пазителите на техните души.

Устните шепнат молитва

за здраве и късмет,

погледите са тъжни и потънали във страх.

Иконите проблясват

с лъчове от светлина

и обгръщат техните сърца със шепот тих:

"Отключи сърцето, за да влезе Бог във него"

Главите се изправят

усмивка грейва на лицата,

погледът е блестящ, пълен с вяра и надежда.

Свещичката в ръцете вече е изгоряла,

дала топлината на душата.

Чудото е сътворено,

паднал е ключът в краката

и Бог влиза във сърцата.

Ангелите пеят, пълна е душата.