Apr 6, 2012, 12:53 PM

Църква

  Poetry » Other
793 0 0

Издигнала кубето позлатено,

с кръст, насочен към небето,

стои над улици и къщи

църквата, величествена и смълчана

 в свойта красота.

В храма тих с икони на светци

пристъпват хора със наведени глави

и отдават почит

на пазителите на техните души.

Устните шепнат молитва

за здраве и късмет,

погледите са тъжни и потънали във страх.

Иконите проблясват

с лъчове от светлина

и обгръщат техните сърца със шепот тих:

"Отключи сърцето, за да влезе Бог във него"

Главите се изправят

усмивка грейва на лицата,

погледът е блестящ, пълен с вяра и надежда.

Свещичката в ръцете вече е изгоряла,

дала топлината на душата.

Чудото е сътворено,

паднал е ключът в краката

и Бог влиза във сърцата.

Ангелите пеят, пълна е душата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...