6.04.2012 г., 12:53

Църква

788 0 0

Издигнала кубето позлатено,

с кръст, насочен към небето,

стои над улици и къщи

църквата, величествена и смълчана

 в свойта красота.

В храма тих с икони на светци

пристъпват хора със наведени глави

и отдават почит

на пазителите на техните души.

Устните шепнат молитва

за здраве и късмет,

погледите са тъжни и потънали във страх.

Иконите проблясват

с лъчове от светлина

и обгръщат техните сърца със шепот тих:

"Отключи сърцето, за да влезе Бог във него"

Главите се изправят

усмивка грейва на лицата,

погледът е блестящ, пълен с вяра и надежда.

Свещичката в ръцете вече е изгоряла,

дала топлината на душата.

Чудото е сътворено,

паднал е ключът в краката

и Бог влиза във сърцата.

Ангелите пеят, пълна е душата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...