Цървулът си е все цървул,
без цвят, без пол и без държава.
За него всичко е фасул.
Всичко е пари и слава.
По-далеч от своя нос
не може нищичко да види.
Той винаги ще бъде бос,
заключен във черупки миди.
На улицата е цървул.
Терлик е в собствената къща.
Като балон се е надул
и сянката си той прегръща.
От него диря не личи
и отпечатък не остава.
Ала ритникът му боли.
Цървулът е със лоша слава.
Цървул е диагноза май?
Не се нуждаем от цървули.
Българийо, мой земен рай,
от тебе те са се прочули.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados