19 mar 2016, 18:52

Цървул

  Poesía
832 0 3

Цървулът си е все цървул,
без цвят, без пол и без държава.
За него всичко е фасул.
Всичко е пари и слава.

 

По-далеч от своя нос
не може нищичко да види.
Той винаги ще бъде бос,
заключен във черупки миди.

 

На улицата е цървул.
Терлик е в собствената къща.
Като балон се е надул
и сянката си той прегръща.

 

От него диря не личи
и отпечатък не остава.
Ала ритникът му боли.
Цървулът е със лоша слава.

 

Цървул е диагноза май?
Не се нуждаем от цървули.
Българийо, мой земен рай,
от тебе те са се прочули.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...