Mar 19, 2016, 6:52 PM

Цървул

  Poetry
828 0 3

Цървулът си е все цървул,
без цвят, без пол и без държава.
За него всичко е фасул.
Всичко е пари и слава.

 

По-далеч от своя нос
не може нищичко да види.
Той винаги ще бъде бос,
заключен във черупки миди.

 

На улицата е цървул.
Терлик е в собствената къща.
Като балон се е надул
и сянката си той прегръща.

 

От него диря не личи
и отпечатък не остава.
Ала ритникът му боли.
Цървулът е със лоша слава.

 

Цървул е диагноза май?
Не се нуждаем от цървули.
Българийо, мой земен рай,
от тебе те са се прочули.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....