17 dic 2005, 20:17

Д 

  Poesía
1236 0 9
Отново ме поряза времето,
пося поредното проклятие в мен!
Защо ми даде всичко,
щом днес отнемаш го,
дори надеждата за утрешния ден?

Стига!Аз не мога вече!
Не те засища даже и смъртта!
Недей погубва и последното ми цвете-
то спомен беше от една мечта!

Очите ми пресъхнаха от топлото,
от влагата и от дъха -
превърнаха сълзите ми в облаци,
заклещени в капана на плътта!

Затова днес не мога да плача,
продавам аз облаци лед,
но защо щом смениш купувача,
той закупува и теб?

2000г.

© Радост Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина хубаво!Браво!!!
  • 6 и от мен!
  • Още от първото прочетено стихотворение и усещам, че ми ставаш любимка! Давай все така! Имаш какво да напишеш и оставиш... и не е нужно нищо друго... просто чувствай 6
  • Този стих не би могъл да бъде критикуван, той просто е много хубав !!! В него има много интересни мисли и емоции. Въздействува ! Браво ! Заслужено 6
  • Много ми хареса! Браво
  • Искам да благодаря на всички за милите думи! Силно ме учудва факта, че не получавам отрицателни коментари, затова искам да кажа на всички драснете по един-два реда и за не сполучливите ми неща, за тези които не са породили емоция у вас!

  • Много е красиво!Браво!
  • Страхотно е!Много въздействащо!Много ме разчувства ;(
  • Имаш много интересни мисли, впечатлена съм!
Propuestas
: ??:??