17.12.2005 г., 20:17

Д

1.6K 0 9
Отново ме поряза времето,
пося поредното проклятие в мен!
Защо ми даде всичко,
щом днес отнемаш го,
дори надеждата за утрешния ден?

Стига!Аз не мога вече!
Не те засища даже и смъртта!
Недей погубва и последното ми цвете-
то спомен беше от една мечта!

Очите ми пресъхнаха от топлото,
от влагата и от дъха -
превърнаха сълзите ми в облаци,
заклещени в капана на плътта!

Затова днес не мога да плача,
продавам аз облаци лед,
но защо щом смениш купувача,
той закупува и теб?

2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина хубаво!Браво!!!
  • 6 и от мен!
  • Още от първото прочетено стихотворение и усещам, че ми ставаш любимка! Давай все така! Имаш какво да напишеш и оставиш... и не е нужно нищо друго... просто чувствай 6
  • Този стих не би могъл да бъде критикуван, той просто е много хубав !!! В него има много интересни мисли и емоции. Въздействува ! Браво ! Заслужено 6
  • Много ми хареса! Браво

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...