Dec 17, 2005, 8:17 PM

Д

Poetry

1.6K 0 9

Отново ме поряза времето,
пося поредното проклятие в мен!
Защо ми даде всичко,
щом днес отнемаш го,
дори надеждата за утрешния ден?

Стига!Аз не мога вече!
Не те засища даже и смъртта!
Недей погубва и последното ми цвете-
то спомен беше от една мечта!

Очите ми пресъхнаха от топлото,
от влагата и от дъха -
превърнаха сълзите ми в облаци,
заклещени в капана на плътта!

Затова днес не мога да плача,
продавам аз облаци лед,
но защо щом смениш купувача,
той закупува и теб?

2000г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Наистина хубаво!Браво!!!

2005-12-18T11:25:19+02:00
кумеца (Румен Ченков)

6 и от мен!

2005-12-18T10:03:19+02:00
galentina (Галина Златева)

Още от първото прочетено стихотворение и усещам, че ми ставаш любимка! Давай все така! Имаш какво да напишеш и оставиш... и не е нужно нищо друго... просто чувствай 6

2005-12-17T20:19:51+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Този стих не би могъл да бъде критикуван, той просто е много хубав !!! В него има много интересни мисли и емоции. Въздействува ! Браво ! Заслужено 6

2005-12-16T00:43:59+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Много ми хареса! Браво

2005-12-16T00:25:32+02:00