29 dic 2005, 7:45

Д А С И

  Poesía
899 0 6

Д А   С И

 

Да си очакван, да си нужен,

да бъдеш всичко –

по-искана от глътка свобода.

Да носиш болка – дето радва

и щастие, което ще боли.

Да съхраниш и пазиш

на нечия целувка светостта.

Да си усмивката, която буди

със идването си денят.

За нечии ръце

да бъдеш хляб насъщен,

опияняваща, мечтана тишина.


Ще мога ли отново в себе си да върна

очакващата щастие жена?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички - всеки отзив ни приближа един кьм друг, а според мен това е посланието на поезията - да сближава хората и да ги прави по-добри! БЛАГОДАРЯ!
  • Страхотно е, Ели, изненадваш ме!
  • не знам
  • Напомня ми на "Посвещение" на Веселин ханчев :
    "За да останеш, за да си потребен,
    за да те има и след теб дори,
    ти всяка вещ и образ покрай тебе
    открий отново и пресътвори.
    ..."
  • Много е хубаво!!Поздравления

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...