Да си очакван, да си нужен,
да бъдеш всичко –
по-искана от глътка свобода.
Да носиш болка – дето радва
и щастие, което ще боли.
Да съхраниш и пазиш
на нечия целувка светостта.
Да си усмивката, която буди
със идването си денят.
За нечии ръце
да бъдеш хляб насъщен,
опияняваща, мечтана тишина.
Ще мога ли отново в себе си да върна
очакващата щастие жена?
© Елена Бързева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
