Д А С И
Д А С И
Да си очакван, да си нужен,
да бъдеш всичко –
по-искана от глътка свобода.
Да носиш болка – дето радва
и щастие, което ще боли.
Да съхраниш и пазиш
на нечия целувка светостта.
Да си усмивката, която буди
със идването си денят.
За нечии ръце
да бъдеш хляб насъщен,
опияняваща, мечтана тишина.
Ще мога ли отново в себе си да върна
очакващата щастие жена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
