19 jun 2007, 12:15

Д У Ш А

  Poesía
756 0 7

Объркана и разпиляна,
аз диря своята душа.

Разкъсана и пропиляна,
угасва сетната мечта.

Стаила болка неизтрита,
вървя към своята душа.
Събужда се надежда скрита -

не искам да я разруша!

Проблясва в тъмното искрица,
аз гоня своята душа.
Задавя ме една сълзица,
но няма, няма да се спра!


 

Разкъсана и изтерзана,
аз стигам своята душа.
Със дързостта си обиграна,
ме среща с ярост и вражда.


Без грях и съжаление
прокуждам своята душа.
Изпадам във недоумение:
Как равнодушието аз да потуша?”


МАГИ

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....