19.06.2007 г., 12:15 ч.

Д У Ш А 

  Поезия
596 0 7

Объркана и разпиляна,
аз диря своята душа.

Разкъсана и пропиляна,
угасва сетната мечта.

Стаила болка неизтрита,
вървя към своята душа.
Събужда се надежда скрита -

не искам да я разруша!

Проблясва в тъмното искрица,
аз гоня своята душа.
Задавя ме една сълзица,
но няма, няма да се спра!


 

Разкъсана и изтерзана,
аз стигам своята душа.
Със дързостта си обиграна,
ме среща с ярост и вражда.


Без грях и съжаление
прокуждам своята душа.
Изпадам във недоумение:

Как равнодушието аз да потуша?”


МАГИ

 

 

 

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Силна си!
  • Много оригинално построен стих!Във вътрешните борби, които е изживял всеки от нас се стига до намиране на истината, правилния път, решения, позиция!Елиминирай негативното и се устреми нагоре!
  • не го потушавай,а го разбери... поздрав!
  • Да, наистина кръговрат! Благодаря, приятели!
  • ИНТЕРЕСЕН КРЪГОВРАТ. Рано или късно, душата ти ще те връхлети.
  • Маги, сега пък ме натъжи! Усмихни се , миличка! Усмивчица!
  • Страхотен стих,поздравления!Тъжно,но истинско...А това много ми хареса :"Задява ме една сълзица,но няма,няма да се спра!"...Браво Маги!
Предложения
: ??:??