Д У Ш А
Объркана и разпиляна,
аз диря своята душа.
угасва сетната мечта.
Стаила болка неизтрита,
вървя към своята душа.
Събужда се надежда скрита -
Проблясва в тъмното искрица,
аз гоня своята душа.
Задавя ме една сълзица,
но няма, няма да се спра!
Разкъсана и изтерзана,
аз стигам своята душа.
Със дързостта си обиграна,
ме среща с ярост и вражда.
Без грях и съжаление
прокуждам своята душа.
Изпадам във недоумение:
“Как равнодушието аз да потуша?”
МАГИ
© Магдалена Рашева All rights reserved.
