Недей, да ми сътворяваш деня отново,
не желая
ни твоето сърце, ни твоите ръце.
Сега съм във нощта си и нека тук мечтая.
Ти идваш всяка сутрин и вечер някъде при теб заспивам.
Но недей да бъдеш в мен, ще тръгнеш
бързо след поредния светъл ден.
Спри, почакай, недей...
да тръгваш, аз без теб съм гола
и гола ще остана с душата си.
При теб ще дойда...
© Александра Ангелова Todos los derechos reservados