4.12.2009 г., 23:05

* * *

561 0 0

Недей, да ми сътворяваш деня отново,

не желая

ни твоето сърце, ни твоите ръце.

Сега съм във нощта си и нека тук мечтая.

Ти идваш всяка сутрин и вечер някъде при теб заспивам.

Но недей да бъдеш в мен, ще тръгнеш

бързо след поредния светъл ден.

                                                               Спри, почакай, недей...

                                                                да тръгваш, аз без теб съм гола

                                                                и гола ще остана с душата си.

                                                                При теб ще дойда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...