* * *
Има си име.
И пита се кой е,
всеки път,
когато налудничави мисли
обладават тялото .
И духът му...
(А му се иска тя да е отдолу.)
Поне веднъж...
Сякаш, че в него се е вселил
не дявола, а брат му.
И въпреки, че не си говореха с него,
той реши да си говори сам,
та дано го чуе онзи, вироглавия.
Те, това му беше идеята.
Но онзи въобще не придаваше
важност на празното говорене,
защото... си знаеше своята.
И не за друго, а защото
постоянството
понякога е лоша черта.
... А на монетата и е все тая
дали е ези или тура.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
