Mar 25, 2010, 7:26 AM

* * * 

  Poetry » Other
435 0 2

Има си име.

И пита се кой е,

всеки път,

когато налудничави мисли

обладават тялото .

И духът му...

(А му се иска тя да е отдолу.)

Поне веднъж...

Сякаш, че в него се е вселил

не дявола, а брат му.

И въпреки, че не си говореха с него,

той реши да си говори сам,

та дано го чуе онзи, вироглавия.

Те, това му беше идеята.

Но онзи въобще не придаваше

важност на празното говорене,

защото... си знаеше своята.

И не за друго, а защото

постоянството

понякога е лоша черта.

... А на монетата и е все тая

дали е ези или тура.

 

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??