***
Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб
и спомням си
как ранявах те
и как боля.
Сега вървя
и пясъкът ме връща.
А мускулите
се заплитат в спазми.
И в спомени
за твоите завръщания
надеждите ми
пълнят се с сарказъм.
Дори до кръв
да парят стъпалата ми,
ще се кача
при тебе, горе, непристъпен.
Че те обичам,
ще шепти вината ми.
Прости за всичко,
всичко... Върнах се...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Михалева Todos los derechos reservados
