Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб
и спомням си
как ранявах те
и как боля.
Сега вървя
и пясъкът ме връща.
А мускулите
се заплитат в спазми.
И в спомени
за твоите завръщания
надеждите ми
пълнят се с сарказъм.
Дори до кръв
да парят стъпалата ми,
ще се кача
при тебе, горе, непристъпен.
Че те обичам,
ще шепти вината ми.
Прости за всичко,
всичко... Върнах се...
© Александра Михалева All rights reserved.