Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб
и спомням си
как ранявах те
и как боля.
Сега вървя
и пясъкът ме връща.
А мускулите
се заплитат в спазми.
И в спомени
за твоите завръщания
надеждите ми
пълнят се с сарказъм.
Дори до кръв
да парят стъпалата ми,
ще се кача
при тебе, горе, непристъпен.
Че те обичам,
ще шепти вината ми.
Прости за всичко,
всичко... Върнах се...
© Александра Михалева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
