Oct 14, 2010, 8:42 PM

*** 

  Poetry
1448 0 16

Пресилени, пътеките

са нанагорнища.

Над тях стотици

стъпала.

Изкачвам се към теб

и спомням си

как ранявах те

и как боля.

 

Сега вървя

и пясъкът ме връща.

А мускулите

се заплитат в спазми.

И в спомени

за твоите завръщания

надеждите ми

пълнят се с сарказъм.

 

Дори до кръв

да парят стъпалата ми,

ще се кача

при тебе, горе, непристъпен.

Че те обичам,

ще шепти вината ми.

Прости за всичко,

всичко... Върнах се...

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??