Появи се,                                                    

като звън камбанен

в тихата, спокойна нощ.

Появи се,                      

като вятър южен –

топъл, нежен, галещ.

Грабна ме,

понесе ме на своите криле

и полетяхме                           

към безкрайността.

Като волни птици 

тъй щастливи …
Устните мълвяха,

сърцата се целуваха,

горяхме в страст.

Опитах се да се отскубна,

опитах,                                      

да полетя назад,

но... не успях!

Обръщаше ме,        

галеше ме нежно... 

Нашепваше

„Намерих те, Любов!”

Летях и вярвах, 

и мечтах…

Но ето,          

изведнъж ме хвърли

и полетях към бездната,   

дълбока.

Паднах                      

и се нараних жестоко -

усещах болка, студ и тишина.

А ти,

ти беше на върха

и шеметно летеше,

нашепвайки

„Намерих те, Любов!”

на другата след мен...