Появи се,
като звън камбанен
в тихата, спокойна нощ.
Появи се,
като вятър южен –
топъл, нежен, галещ.
Грабна ме,
понесе ме на своите криле
и полетяхме
към безкрайността.
Като волни птици
тъй щастливи …
Устните мълвяха,
сърцата се целуваха,
горяхме в страст.
Опитах се да се отскубна,
опитах,
да полетя назад,
но... не успях!
Обръщаше ме,
галеше ме нежно...
Нашепваше
„Намерих те, Любов!”
Летях и вярвах,
и мечтах…
Но ето,
изведнъж ме хвърли
и полетях към бездната,
дълбока.
Паднах
и се нараних жестоко -
усещах болка, студ и тишина.
А ти,
ти беше на върха
и шеметно летеше,
нашепвайки
„Намерих те, Любов!”
на другата след мен...
© Зузи Зу Всички права запазени