Аз бях сълза. Ти беше бистротата. Превърнах се във мъж, а ти в жена... Аз бях дъжда. Ти беше пък Земята, в която давех своята душа. От двама ни - покълваха сезони, най-топлите от твоето сърце, които ти превръщаше в икони с твое тяло, с твоето лице. От мене леденееше земята. Аз бях студен, дори и малко груб. Дори и помътняваше сълзата, че бе нарочна, не сълза на луд... Аз бях стиха, от някъде изпратен... Ти бе мига, от някъде приет... Аз бях начало, тоест бях приятел. Ти бе страха - вълшебна муза за поет... И само същността на битието захвърля в пропастта жесток юмрук. Да! Няма друго име под небето да заобича мен и никой друг!
Някой без коментар се е постарал да даде ниска оценка.Админ кажи кой е?Нека го зная тоя който не харесва , но не казва защо!Това е жалка безпомощност от негова страна да оценява без да може да се обоснове!Предварително ти благодаря дори и да запазиш благоприлично мълчание.Зарадвах се , че посочи оня който гласува с ниска оценка на песента , а коментира хамелионски.Направи и това което в момента те моля!Благодаря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.