* * *
Аз бях сълза.
Ти беше бистротата.
Превърнах се във мъж,
а ти в жена...
Аз бях дъжда.
Ти беше пък Земята,
в която давех своята душа.
От двама ни - покълваха сезони,
най-топлите от твоето сърце,
които ти превръщаше в икони
с твое тяло, с твоето лице.
От мене леденееше земята.
Аз бях студен, дори и малко груб.
Дори и помътняваше сълзата,
че бе нарочна, не сълза на луд...
Аз бях стиха,
от някъде изпратен...
Ти бе мига,
от някъде приет...
Аз бях начало,
тоест бях приятел.
Ти бе страха -
вълшебна муза за поет...
И само същността на битието
захвърля в пропастта жесток юмрук.
Да! Няма друго име под небето
да заобича мен и никой друг!
Ти беше бистротата.
Превърнах се във мъж,
а ти в жена...
Аз бях дъжда.
Ти беше пък Земята,
в която давех своята душа.
От двама ни - покълваха сезони,
най-топлите от твоето сърце,
които ти превръщаше в икони
с твое тяло, с твоето лице.
От мене леденееше земята.
Аз бях студен, дори и малко груб.
Дори и помътняваше сълзата,
че бе нарочна, не сълза на луд...
Аз бях стиха,
от някъде изпратен...
Ти бе мига,
от някъде приет...
Аз бях начало,
тоест бях приятел.
Ти бе страха -
вълшебна муза за поет...
И само същността на битието
захвърля в пропастта жесток юмрук.
Да! Няма друго име под небето
да заобича мен и никой друг!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
