27 feb 2019, 23:30

*******_

  Poesía
419 1 0

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви

 

а беше живот с очила
и цветни страни
но ти счупи тези стъкла
и увяхнаха цветята дори

 

доверието е вярно до гроб
но ти създаваш бели
сълзите влачат мътни неща
бързо от очите ми се махни

 

за тебе в ада изгарях
а отсреща гръмогласен смях
дяволът беше пъдарят
на този твоя донжуански грях 

 

няма вече какво да си кажем с теб
тъжно е като на филм почти
принцеса беше като от стъклен лед
но моята любов те стопи 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...