27 feb 2019, 23:30

*******_

  Poesía
420 1 0

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви

 

а беше живот с очила
и цветни страни
но ти счупи тези стъкла
и увяхнаха цветята дори

 

доверието е вярно до гроб
но ти създаваш бели
сълзите влачат мътни неща
бързо от очите ми се махни

 

за тебе в ада изгарях
а отсреща гръмогласен смях
дяволът беше пъдарят
на този твоя донжуански грях 

 

няма вече какво да си кажем с теб
тъжно е като на филм почти
принцеса беше като от стъклен лед
но моята любов те стопи 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...