Feb 27, 2019, 11:30 PM

*******_

  Poetry
418 1 0

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви

 

а беше живот с очила
и цветни страни
но ти счупи тези стъкла
и увяхнаха цветята дори

 

доверието е вярно до гроб
но ти създаваш бели
сълзите влачат мътни неща
бързо от очите ми се махни

 

за тебе в ада изгарях
а отсреща гръмогласен смях
дяволът беше пъдарят
на този твоя донжуански грях 

 

няма вече какво да си кажем с теб
тъжно е като на филм почти
принцеса беше като от стъклен лед
но моята любов те стопи 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...