Feb 27, 2019, 11:30 PM

*******_

  Poetry
417 1 0

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви

 

а беше живот с очила
и цветни страни
но ти счупи тези стъкла
и увяхнаха цветята дори

 

доверието е вярно до гроб
но ти създаваш бели
сълзите влачат мътни неща
бързо от очите ми се махни

 

за тебе в ада изгарях
а отсреща гръмогласен смях
дяволът беше пъдарят
на този твоя донжуански грях 

 

няма вече какво да си кажем с теб
тъжно е като на филм почти
принцеса беше като от стъклен лед
но моята любов те стопи 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...