***********

10 feb 2018, 23:59

Poesía

297 1 1

Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.

...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят
в търсене на път към вечността.

Назад към мястото, където,
ще тъне в болка там сърцето,
издигам своя култ във самота.

И в нейна памет камък вая
да помня вечно как накрая
остави ме сред гнилоч да лежа

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BlackWizard (Joakim from the grave)

2018-02-11T01:26:37+02:00

Радвам се че ти харесва. Цинизма ми е на съвсем друго ниво. :D