Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.
...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят
в търсене на път към вечността.
Назад към мястото, където,
ще тъне в болка там сърцето,
издигам своя култ във самота.
И в нейна памет камък вая
да помня вечно как накрая
остави ме сред гнилоч да лежа
© Joakim from the grave Всички права запазени