***********
Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.
...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят
в търсене на път към вечността.
Назад към мястото, където,
ще тъне в болка там сърцето,
издигам своя култ във самота.
И в нейна памет камък вая
да помня вечно как накрая
остави ме сред гнилоч да лежа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
