Когато думите не стигат,
нашите души умират
сами на края на света.
...и кръста си сами ще носят,
от своят господ прошка просят
в търсене на път към вечността.
Назад към мястото, където,
ще тъне в болка там сърцето,
издигам своя култ във самота.
И в нейна памет камък вая
да помня вечно как накрая
остави ме сред гнилоч да лежа
© Joakim from the grave All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
