В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.
Вътре в нея също пише тайните на моето сърце,
перо незнайно безгрешно ги записва.
Държа ли аз в ръка това перце
или съдбата друго ми приписва.
Битка тежка и жестока,
схватка в моята душа.
Вървя без цел и без посока
към край - бездната на моята душа.
Животът продължава, казва всеки,
живял живот спокоен, тих.
Живей сега, не търси ти преки,
за да кажеш "Победих!!!".
© Христо Петров Todos los derechos reservados