11 ene 2010, 7:13

* * *

  Poesía » Otra
1K 0 0

 


В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.

Вътре в нея също пише тайните на моето сърце,
перо незнайно безгрешно ги записва.
Държа ли аз в ръка това перце
или съдбата друго ми приписва.

Битка тежка и жестока,
схватка в моята душа.
Вървя без цел и без посока
към край - бездната на моята душа.

Животът продължава, казва всеки,
живял живот спокоен, тих.
Живей сега, не търси ти преки,
за да кажеш "Победих!!!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...