Jan 11, 2010, 7:13 AM

* * *

  Poetry » Other
1K 0 0

 


В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.

Вътре в нея също пише тайните на моето сърце,
перо незнайно безгрешно ги записва.
Държа ли аз в ръка това перце
или съдбата друго ми приписва.

Битка тежка и жестока,
схватка в моята душа.
Вървя без цел и без посока
към край - бездната на моята душа.

Животът продължава, казва всеки,
живял живот спокоен, тих.
Живей сега, не търси ти преки,
за да кажеш "Победих!!!".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...