11.01.2010 г., 7:13

* * *

1K 0 0

 


В книга са написани моите страхове
подробно - по дни и часове.
Забравена е книгата на някой прашен ред,
запомняща мъките безчет.

Вътре в нея също пише тайните на моето сърце,
перо незнайно безгрешно ги записва.
Държа ли аз в ръка това перце
или съдбата друго ми приписва.

Битка тежка и жестока,
схватка в моята душа.
Вървя без цел и без посока
към край - бездната на моята душа.

Животът продължава, казва всеки,
живял живот спокоен, тих.
Живей сега, не търси ти преки,
за да кажеш "Победих!!!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...