Твърде отдавна изглежда ми всичко,
в мъглата се губят образи бледи
и спомени,
спомени играят си с чувствата
ту ярки и топли,ту мрачни и клети.

В низ от чувства редят ми се дните,
и със маска от грим прикривам сълзите.
НО стига, свърших се вече,
ни стон ,ни сълза ми остана за тебе-
сега,чувствам се нов-прероден!

И занова съдба път начертал съм,
за нова рана от чувства готов съм,
поглеждам през рамо и виждам,
че грешка било е,
че наивно приел съм те ,ТУК във сърцето.
и казват вярно
          ...че любовта била сляпа!