31 ago 2007, 19:03

* * *

  Poesía
883 0 1

Твърде отдавна изглежда ми всичко,
в мъглата се губят образи бледи
и спомени,
спомени играят си с чувствата
ту ярки и топли,ту мрачни и клети.


В низ от чувства редят ми се дните,
и със маска от грим прикривам сълзите.
НО стига, свърших се вече,
ни стон ,ни сълза ми остана за тебе-
сега,чувствам се нов-прероден!


И занова съдба път начертал съм,
за нова рана от чувства готов съм,
поглеждам през рамо и виждам,
че грешка било е,
че наивно приел съм те ,ТУК във сърцето.
и казват вярно
          ...че любовта била сляпа!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...