31 авг. 2007 г., 19:03

* * *

882 0 1

Твърде отдавна изглежда ми всичко,
в мъглата се губят образи бледи
и спомени,
спомени играят си с чувствата
ту ярки и топли,ту мрачни и клети.


В низ от чувства редят ми се дните,
и със маска от грим прикривам сълзите.
НО стига, свърших се вече,
ни стон ,ни сълза ми остана за тебе-
сега,чувствам се нов-прероден!


И занова съдба път начертал съм,
за нова рана от чувства готов съм,
поглеждам през рамо и виждам,
че грешка било е,
че наивно приел съм те ,ТУК във сърцето.
и казват вярно
          ...че любовта била сляпа!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...