31 авг. 2007 г., 19:03

* * *

Поэзия

880 0 1

Твърде отдавна изглежда ми всичко,
в мъглата се губят образи бледи
и спомени,
спомени играят си с чувствата
ту ярки и топли,ту мрачни и клети.

В низ от чувства редят ми се дните,
и със маска от грим прикривам сълзите.
НО стига, свърших се вече,
ни стон ,ни сълза ми остана за тебе-
сега,чувствам се нов-прероден!

И занова съдба път начертал съм,
за нова рана от чувства готов съм,
поглеждам през рамо и виждам,
че грешка било е,
че наивно приел съм те ,ТУК във сърцето.
и казват вярно
...че любовта била сляпа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0