* * *
Навън отдавна слънцето пречупи светлината
през призмата на нощното небе.
И тихо е, божествена е тишината.
Единствен славей нейде сладко пей.
Разтърках си очите, за да виждам
онази бяла, тиха светлина.
Над мен е синьо, във отблясъци небето,
... сърцето ми не спира да тупти.
Полюшва вятър розата навън
и нежно гали розовите листи...
и сякаш тиха приказка редят
за теб, за мен, за нас - във утрото.
Вълшебни думите, благослов...
Не ги разбирам, но ги чувствам - силни.
Стоях отсреща, на прозореца
и слушах ги с душа какво говорят си.
през призмата на нощното небе.
И тихо е, божествена е тишината.
Единствен славей нейде сладко пей.
Разтърках си очите, за да виждам
онази бяла, тиха светлина.
Над мен е синьо, във отблясъци небето,
... сърцето ми не спира да тупти.
Полюшва вятър розата навън
и нежно гали розовите листи...
и сякаш тиха приказка редят
за теб, за мен, за нас - във утрото.
Вълшебни думите, благослов...
Не ги разбирам, но ги чувствам - силни.
Стоях отсреща, на прозореца
и слушах ги с душа какво говорят си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
