Nella_gold (Нели )
841 4525
24.06.2008 г., 7:53 ч.

* * * 

  Поезия
485 0 13
Навън отдавна слънцето пречупи светлината
през призмата на нощното небе.
И тихо е, божествена е тишината.
Единствен славей нейде сладко пей.


Разтърках си очите, за да виждам
онази бяла, тиха светлина.
Над мен е синьо, във отблясъци небето,
... сърцето ми не спира да тупти.


Полюшва вятър розата навън
и нежно гали розовите листи...
и сякаш тиха приказка редят
за теб, за мен, за нас - във  утрото.


Вълшебни думите, благослов...
Не ги разбирам, но ги чувствам - силни.
Стоях отсреща, на прозореца
и слушах ги с душа какво говорят си.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??