Навън отдавна слънцето пречупи светлината
през призмата на нощното небе.
И тихо е, божествена е тишината.
Единствен славей нейде сладко пей.
Разтърках си очите, за да виждам
онази бяла, тиха светлина.
Над мен е синьо, във отблясъци небето,
... сърцето ми не спира да тупти.
Полюшва вятър розата навън
и нежно гали розовите листи...
и сякаш тиха приказка редят
за теб, за мен, за нас - във утрото. ...