* * *
На брат ми...
Не бях си и помисляла преди,
че истината толкова боли!
А мислех си, че самотата само
оставя във душата рани.
Убедих се! Ще започна отначало.
Ще разровя за пореден път онези
прашни спомени...Ще ги претегля.
Надделява само пошлото,за жалост.
Ще се направя пак - ни чула, ни видяла.
Защото други вместо мен отново се опитват
живота ми да предрешават...
А не ме питат колко много е боляло...
И важи ли все още приказката стара:
Брат брата не храни?!
Но тежко му на всеки, който го има,
или пък... го няма?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
