7 dic 2013, 20:06  

* * *

  Poesía
445 0 0

 

                           Кога ще узреем?!                         

 

 

Има два подхода към живота. Единият е да съществуваш, другият е да живееш. Ти жив ли си? “

 

 

 

Нищо не е истинско, макар и  велико,

на  въртящата се и кръгла сцена

с безчет картини като в диплянка.

Животът е видимо-невидима могъща  река,

влива се, излива се... през клисурата на страха.

Разтваря  се в океан от движение и звуци,

докосва  заливи от беззвучие,

 тържествуващ и празнично-делничен.

Насища пространството със  незначимост,

 с безсмислие и безразсъдна ярост.

С пролетно ухание на любов и съвършенство.

 Отиваме си, без да узнаем кои сме.

Липсва прологът в античния театър.

 Безподобен по цвят и  форми,

Животът играе вечна трагикомедия.

Дълги години се питам

как се озовах и защо съм в нея?!

Омръзна ми тая поддържаща роля

на слугинаж у празноглави Тартюфовци.

Додея ми бездарници да пренебрегват

таланта ми да живея,

 да ме заливат с кални нелепости.

В главите ни отчаяно съжителстват

 абсурдни палачи и страхливи глупаци.

Непрекъснато сменяме декорите

с все по-богати и претендиращи,

докато обезличили духа си

станем  просяци.

Светът е дар, но кога ще узреем за него?!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...