18 may 2010, 10:08

* * *

  Poesía » Otra
1K 0 11

 

 

 

                                           Побеляло от

                                           бели минзухари небе,

                                           разлисти простора,

                                           копнежи, усмивки.

                                           Бели гълъби

                                           свиха гнезда

                                           в небесните пазви.

                                           Бели къщи,

                                           бяла магия.

                                           Чисто,

                                           светло и топло.

                                           За миг и завинаги.

                                           Бели минзухари.

                                           Бели гълъби.

                                           Бели къщи.

                                           Бели чаршафи на двора,

                                           нажежени до

                                           бяла надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...