Роби (Роберт)
511 3486
12 jul 2018, 17:12

Да бди над мене сянка на жена 

  Poesía
1173 14 19

Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе във  изстиналия дом...

При нас е толкова отдавна зима!
Забравихме какво е топлина.
Във стаята ни термометър има,
но той измерва нашата вина!...

И падат градусите все по-ниско.
В сърцата ни  цари ужасен студ!
За друго не мечтая - само искам
да ида някъде далеч оттук!

Душата наранена да лекувам
със обич и  мечтана  топлина!...
Кошмарни сънища като сънувам,
да бди над мене сянка на жена!...

Тя нежна длан умислена да сложи
на в огън пламналото ми лице,
та  любовта - най-вярната - да може
гнездо да свие в моето сърце!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надявам се да докосват!..
    Поздрави и от мен!...
  • Стиховете ти докосват и вълнуват, Роби! Поздравления!
  • Похвалата от теб значи много за мен, Албена!...
    Благодаря!...
  • Толкова красива, дълбока лирика...Винаги предизвикваш вълнение и естетическо удоволствие, Роберт!
  • Благодаря, Данаил, Рени!...
    Чудесен ден ви желая!..
  • Прекрасно, Роби!
  • Много хубаво.......много! Поздравления!
  • Благодаря!...Светло вдъхновение ти желая, Влади!...
  • Благодаря за присъствието, отзивите и оценките ви, приятели!...Желая ви прохладен ден!...
  • А все съм си мислела,че ако не е лично преживяване,не може да се пише толкова истински!И щом всеки би намерил подобие в своя живот,значи героят ти е бил доста убедителен,Роби!От мен му кажи :много голям процент семейства живеят в такава "студена постеля",правят "жертва" зарад някакви съображения/деца,имущества/ и мечтаят за друго гнездо...Уви,не всякога щастието е там,сенките преследват....
  • Ей, Роби! Благословена да е ръката ти! Стих от дъното на сърцето! Не знам как си го писал, и какво ти е струвало, но е много силно усещането.
  • Усещам болката ти някак Приятелю, Поздрави!
  • Голям Майстор си! Добре, че има още майстори като теб в сайта.
  • Много хубав стих, Роби...
  • Разкошна поезия, Ники!
  • Изгубената любов е болка,а новата лек.Но не винаги помага.
  • Човешка жажда за любов и споделеност...
    Познато чувство. Затова и стихът ти докосва, Роберт!
  • Ох, Роби, толкова е тъжно, когато една любов във времето угасва! Няма човек, който да не иска да бъде обичан и да не копнее за взаимност...Когато я изгуби или не я намира на едно място, интуитивно продължава да я търси. Прекрасен стих! Комплименти!
  • Нямам думи!
Propuestas
: ??:??