Да бди над мене сянка на жена
Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе във изстиналия дом...
При нас е толкова отдавна зима!
Забравихме какво е топлина.
Във стаята ни термометър има,
но той измерва нашата вина!...
И падат градусите все по-ниско.
В сърцата ни цари ужасен студ!
За друго не мечтая - само искам
да ида някъде далеч оттук!
Душата наранена да лекувам
със обич и мечтана топлина!...
Кошмарни сънища като сънувам,
да бди над мене сянка на жена!...
Тя нежна длан умислена да сложи
на в огън пламналото ми лице,
та любовта - най-вярната - да може
гнездо да свие в моето сърце!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
